Feb 3, 2007, 10:08 PM

* * *

  Poetry
732 0 5
Прегръщам те,а ти студен си-
любов във тебе вече не гори...
Ръцете,нежните,къде са-
нима и тях й подари?!

Обичаше да гледаш как се мъча,
гореше ме на клада от любов...
С много обич ме обгръщаше,
но бързо тичаше,щом чуеш нейния зов...

Сега ми казваш,че те мразя-
как да мразя,щом не ме боли.
Любовна клетва ти изпращам-
щастлив със нея остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...