Feb 14, 2007, 11:01 AM
* * *
Колко пъти съм се молила да тръгнеш,
колко съм проклинала жестоката съдба,
но винаги ти се връщаше
и отново нараняваше невинната душа.
А колко пъти съм те клела -
удрях безсилно голата стена,
а по нея кръвта се потичаше
и пръскаше мъката по цялата земя...
Защо проклинах те и плаках,
защо скубех дългите коси,
когато можех просто да избягам
и тази болка да не ме гори...
Колко пъти питах аз сърцето,
без жал удрях своята глава,
а отговорът все един и същ изплуваше -
"Обичаш го, проклетницо, това е твоята съдба!"
© Росица Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всичко отминава...само споменът остава!
Погледни напред и следвай сърцето си!
Весел празник!
Петинка ти е дала добър съвет!
-
Хах...благодаря ви!!!
-
Успех в лова, ловджийке!!! Поздрави, Роси!!!
-
Хех* Само така...
-
Ей сега тръгвам на лов,да се пазят свободните мъже
-
Я наздраве и...се огледай по-добре!
-
Вече и аз не знам кое има смисъл, Романтична,останали са само спомени, които имат все още,(макар и малко) власт над сърцето ми
Весел празник и на теб!!! -
Болка от любов? Има ли смисъл,ако не заслужава?
Весел празник!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това е съвет,който е крайно време да си поставя за цел,толкова много са ми повтаряни тези думи,а аз така и не мога да си обясня защо не се вслушвам в тях...
Благодаря за съвета,Незабравима!
Благодаря на всички ви!!!
Весел празник,бъдете влюбени и обичани!!!