Мъжете, които чукат всичко що е с пола,

са онези, които не искат да знаят

какво има в главата ти,

нито в сърцето ти, мила.

Дори там да има толкова много,

че да можеш да дадеш и на тях.

Те са онези, за които няма значение кройката на полата,

а само дали дължината й открива достатъчно 

от онова, което е под нея.

Те ще ти говорят за любов дотогава,

докато те вкарат в леглото си,

а после ще забравят за нея дотогава,

докато отново не им се наложи

да вкарат друга в леглото си.

Те искат да знаят какво има на масата

и в кревата им, или кой е № 1 в играта на топка.

Те са онези, които мислят, че жените не са за обичане,

а за употреба.

Употребяват органите им - онези, които са отвънка -

сещаш се - задник, цици, крака, вагина,

а онова, което е вътре, е само аксесоар,

който е твърде неуместен в чаршафите.

Те ще се разхождат дълго и победоносно по ръба на твоята влюбеност,

но никога няма да забележат онези крила,

които криеш под джемпъра,

дори той да е "Армани",

защото са под подплънките на ръкавите,

а очите им са заети да гледат деколтето.

За тях жената е две неща - или "негърът на света",

или змията, която всяка нощ убиват,

защото вярват, че тя ги прави слаби.

Те не искат да знаят

за смеха на самотната ти възглавница,

който те влудява,

нито за онези сълзи,

които триеш, докато скучаеш на бара,

за да не паднат в чашата с питие

и да развалят вкуса му

и чието мълчание не звучи добре

в ухото на клипса сваровски.

Те са онези, които ходят на лов

с камъни, с копия, със стрели

или с пушка с оптически мерник

(има ли значение оръжието

за сълзата в окото на мъртвата сърна).

Те са онези, които правят войните.

Твърдят, че ги правят в името на Бог

или в името на живота,

но това не е истина,

защото името на Бог

на всички езици е Мир, Любов и Живот.

Правят ги, за да избиват

и себеподобните, и себеразличните.

Първите, за да покажат,

че са по-силни от тях,

а вторите - защото мразят различните.

Правят ги заради съкровищата

в трезорите на банките,

а не в женските сърца

и митът за красивата Елена

е само повод за поредния бой.

А когато той свърши,

и за победители

и за победени

хубавият повод вече

е само онази досадна твар,

която ще мачкат, докато от нея остане мокро петно,

което после ще забършат с кърпа.

Те са онези, които понасят жените

само на колене или по гръб.

Които ще простят всичко

на едни дълги крака,

дори когато са качени върху главата им,

или точно поради това,

но няма да простят

един побелял косъм в супата,

дори той да е побелял

в грижи за собствените им деца.

Те са онези, които хленчат, че са сами,

но не могат да търпят друг около себе си,

освен себеподобен,

докато гледат как други подобни играят на топка.

И не понасят рога,

защото имат чувство за мъжка чест,

докато пишат историята

на човешкото безчестие.

Онези, другите, за които говориш,

които пишат историята

на рицарската чест,

са в някой друг  роман,

не в нашия, мила.

Или поне не в моя...