***
Разпилях се до зрънце по чужда тъга
и по чужди бодливи пътеки
и пропуснах да видя онази дъга,
дето спира дъха на човека
и която те прави задъхан и млад,
ако минеш отдолу под нея.
Не успях да разгледам големия свят -
все така в малък свят си живея.
На прашинки разбих всеки тягостен ден
и сънувах далечни морета.
Все мечтаех и за мен да е път отреден,
а път то... по пътечките кретам.
Не успях да прегърна широкия свят,
а дали ще ми стигне живота?
Самолети с криле небесата бодат -
аз оставам на нулева кота.
© Нели Вангелова All rights reserved.
