Oct 24, 2007, 8:18 PM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Обръщам се и виждам вчера -

красиво е, боли.

Съдбата е проклела

цял живот и куп мечти.

 

Отварям книга, призовавам

всички сили - зли, добри...

Демон тутакси се отзовава -

скрива нашите души.

 

Обичам те, обичам те до болка -

изгуби се от моите очи.

Върни се, още те очаквам,

очаквай утрешния ден и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моя Милост All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...