Oct 24, 2007, 8:18 PM

* * *

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Обръщам се и виждам вчера -

красиво е, боли.

Съдбата е проклела

цял живот и куп мечти.

 

Отварям книга, призовавам

всички сили - зли, добри...

Демон тутакси се отзовава -

скрива нашите души.

 

Обичам те, обичам те до болка -

изгуби се от моите очи.

Върни се, още те очаквам,

очаквай утрешния ден и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моя Милост All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...