Aug 9, 2015, 11:27 AM

***

  Poetry » Other
721 0 4

Уморих се да живея по калъп,

в чужди рамки да се мъча да се вместя,

но днес реших - ей така напук,

ребуса житейски да разместя.

Дребните парченца

да захвърля надалече,

мислите дребнави

да се не завръщат вече.

Спомени горчиви

и чувства раними,

шансове пропуснати

и мечти недостижими,

всичко днес захвърлям,

за да се завърна в себе си.

Светът отново с любов да прегърна,

живота си в приказна реалност да превърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...