Aug 9, 2015, 11:27 AM

***

  Poetry » Other
720 0 4

Уморих се да живея по калъп,

в чужди рамки да се мъча да се вместя,

но днес реших - ей така напук,

ребуса житейски да разместя.

Дребните парченца

да захвърля надалече,

мислите дребнави

да се не завръщат вече.

Спомени горчиви

и чувства раними,

шансове пропуснати

и мечти недостижими,

всичко днес захвърлям,

за да се завърна в себе си.

Светът отново с любов да прегърна,

живота си в приказна реалност да превърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...