***
Красотата на човека –
мисля си –
е в това да свети
тихо
и неповторимо.
И без претенциите,
че е слънце - някакво -
да вдъхновява цял живот
луни
за тяхно собствено излъчване.
© Дачо All rights reserved.
Feb 26, 2007, 12:27 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
Хареса ми това, което си написал!
Поздрав с цитат от мой стих:
...Усещането...
че любувайки се на звездите,
ще се почувстваме по- добре,
ако Не желаем да сме една от тях... -
Editor's choice
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
