Не искам да плача, но уви, нарани ме ти.
Не искам да страдам, но няма как да изтръгна сърцето си.
Не искам лед, а топлотата, която усещах
от лъжливи думи, размътвайки моята глава.
Наивница голяма съм, за да повярвам в любовта,
че тя съществува и може да е като в приказка.
Не знам дали пак да ти повярвам,
а и докога ще слушам хубави неща,
а после... захвърляни сякаш на боклука?
Съжалявам, но трябва да се спра да вярвам
на красивите лъжи, които ми подари.
Самотна ще продължа да се скитам
в пустинята на моя живот,
самотна, но не и лъгана за красотата на моята душа.
А как копнеех за любовта, за приказката,
която, макар и за миг, ти ми подари.