* * *
Седя и взирам се в градчето малко,
за пръв път съм на това място.
И преди седяла съм по този начин,
но преди не ми било е толкова ясно.
Къщурките една до друга си стоят
и не помръдват, приковани
към земята здраво, а долу
колите си бръмчат и хората
щастливи и нещастни живеят
своя днешен ден.
Но времето минава и мислите,
които ме спохождат не искам
да стоят в мен. Аз искам
да се махна от застоя и да
бъда на друго място и в друг ден.
Животът хубав е, но защо ли
липсват хора, на които да го кажа?
Аз искам да разширя кръгозора си
и гледката през моята душа да я покажа
на всички, които биха ме разбрали.
ер малък
22.07.2006г.
© Ива Иванова All rights reserved.
