Mar 12, 2007, 7:03 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2

Желание, копнеж, мечта…

Човекът вечно иска,

потънал в алчността.

 

Реалност, случка, разочарование…

Човек живее в своето,

но не и в чуждото страдание.

 

Затишие, порой, дъга...

Човек забравя да се радва,

обгърнат от сивата мъгла.

 

 

ер малък

12.03.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...