Jan 4, 2009, 10:35 AM

* * *

  Poetry
1.1K 0 1
Нощта се свърши...
денят започва...
пиян съм като задни части...
Кърви духът прекършен,
останал сам...
по мъжки прашки...

Събота сутрин,
след петъчна вечер...
забравих, че отдавна ме няма,
след "Нова генерация"
и малко от Вонегът...
жадувам, жадувам измама!!!

Залитам със себе си...
за малко да падна
в пропастта на свойта безкрайност,
спирам се и бавно отстъпвам...
пред мен...
пред своята трайност...

(без да крещя
и без да се моля...
просто е факт,
не и неволя...)

И се стичат по пръстите...
течности... краен продукт,
от сексуална възбуда...
и се стичат надолу...
и са мръсни ръцете ми...
(това е илюзия...)
пак съм ненужен...

"Но кой ли е нужен?",
това ще крещя в полите на Витоша...
на брега на Боянското езеро,
ще крещя във лицата
на боговете, които познавам,
глас ще дера...
(без надежда за отговор...)

А после смирен ще скръстя крака
върху леда на поредната зима...
върху дланите си ще положа глава,
в очакване на друга
(по-щастлива...)
Нова година...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...