Ще помня винаги очите ти блестящи
и споменът за тебе вечно ще гори.
Ще пазя спомените винаги изкрящи,
не ще забравя болката дори.

Ще пазя спомена за времето, когато
животът си със мен споделяше
и сълзите ми няма да изтрият
деня във който си отиваше.

На никого не каза, че си тръгваш,
а просто гръб обърна и замина.
Не знаех и че няма да се връщаш,
и мислех си, че радостта отмина.

Незнайно как, но пак ще се усмихна.
Ще гледа щастието във очите.
Ще си спомням аз за теб с усмивка.
Ще помня радостите даже сред бедите...