Във дните есенни със розовите облаци на нашите мечти
със вятъра танцуват жълтите листа и падат във нозете,
самотен паркът е – ни лай на кучета, ни глъчка на деца,
и ето го морето, към него бяхме тръгнали със теб, нали...
Морето е най-синьо през октомври, няма кой да го размъти,
и само риби на пасажи сребърно проблясват,
унесени във свойте рибешки игри.
А вятърът развява нечии коси,
смях на момиче смесва се с шума на морските вълни...
И с всяка есен нещичко от нас си отива,
за миг душата се докосва до други, възжелани брегове,
и като бяла лодка губи се в безкрая, ...