* * *

Заспал на мъртвите съня,
светът отсъства от света,
светът светува само в мене.

В безумството, че аз съм аз,
тежи непоносимо бреме -
трупът на мъртвата вселена.

И аз не съществувам тук,
и аз живея само в паметта,
която не е моя и човешка.

И в мен от нищото извикан,
отеква само този глас,
живее тази безпогрешност:

дъхът  на вечността,
животворящ в безкрайно време
мъртвите вселени,
които бях и бивам аз.