* * *
Пред твоя смях китарата грубее,
с опънатите струни, иронично.
Цигулката с извивките бледнее
и не издава нищо хармонично.
А слънцето е доскучало жълто
и пролетта е все една и съща,
денят започва и си тръва свъсен,
и никой с топлина не ме прегръща.
с опънатите струни, иронично.
Цигулката с извивките бледнее
и не издава нищо хармонично.
А слънцето е доскучало жълто
и пролетта е все една и съща,
денят започва и си тръва свъсен,
и никой с топлина не ме прегръща.
© Мира All rights reserved.
