dani^f (Дамяна Тодорова)
16 1
Jan 15, 2006, 12:29 PM

* * * 

  Poetry
5.0 / 1
1105 0 1
В душата болка пак напира,
не мога вече да я победя.
Сама съм и страх ме е да мисля,
а как искам да си върна радостта.
Как искам някой да обичам,
да виждам блясък в нечии очи,
да го прегърна щом тъга почувствам,
гласът му да секне моите сълзи...
И виновна ли съм нека аз да страдам
щом така ще бъде по-добре,
но искам някой който да обичам,
искам някой който да ме разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Тодорова All rights reserved.

Random works
  • danda (Даниела) Пейзажи с въглен
    Пейзажи с въглен
  • Antinormal Fear Not
    Fear not the words of beautiful liars, of snakes and of time-consuming vampires. Fear not the slithe...
  • Burns Definition
    What is awkward? It's an oak word, somehow like the state of wood, in the stead of lively mood And t...
  • Nevium (Нина Чалъкова) Dream #1,2,3...
    First I was dreaming of an earth on a unwordly place, so far, far away, somewhere in this endless st...

More works »