* * *
В душата болка пак напира,
не мога вече да я победя.
Сама съм и страх ме е да мисля,
а как искам да си върна радостта.
Как искам някой да обичам,
да виждам блясък в нечии очи,
да го прегърна щом тъга почувствам,
гласът му да секне моите сълзи...
И виновна ли съм нека аз да страдам
щом така ще бъде по-добре,
но искам някой който да обичам,
искам някой който да ме разбере.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамяна Тодорова Всички права запазени
Всичко ще се случи когато най-малко го очакваш....Браво за стихчето 