Mar 23, 2005, 12:16 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 0

                   Пак вали и студено е навън, а в душата ми е мрак.
                   Питам се сега, как на сърцето си да кажа, че с него Ти се подигра!
                   Кажи ми как да отговоря, моля те, кажи ми!
                   Нощ и ден за тебе пита, нощ и ден тебе чака!
                   Пак вали и по улицата аз вървя, а тъгата от очите ми не слиза...
                   Добре, че вали, капките дъждовни сълзите ми да скриват!
                   Как да те върна не зная, но и не желая. Ти сърцето ми излъга, с мен се подигра!!!
                   Но знай, че ще страдаш, както страдах аз и ще плачеш дори и повече от мен!
                   И даже вече знам какво на сърцето си да отговоря!
                   Ще му кажа - нека знай, че ти остави го само да плаче и сълзи за теб горчиви да пролива,
                   но нека също помни, че всяка дума и лъжа голяма ще ти върна!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Драганова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...