Снежинки носят се ,тънцуват
валса на ноща,
тъй бели и така красиви
преди да дойде пролетта.
Снежинките са като птици,
които не намерили гнезда
безшумно падат по замята
сгушват се една във друга
Опиянени в своя танц
заспиват сънища сънуват,
а с утрото когато се събудят
безшумно те ще се стопят.
Ще дойде скоро пролетта,
тях няма да ги има,
затова под уличната лампа
до сетен дъх тънцуват.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
