Снежинки носят се ,тънцуват
валса на ноща,
тъй бели и така красиви
преди да дойде пролетта.
Снежинките са като птици,
които не намерили гнезда
безшумно падат по замята
сгушват се една във друга
Опиянени в своя танц
заспиват сънища сънуват,
а с утрото когато се събудят
безшумно те ще се стопят.
Ще дойде скоро пролетта,
тях няма да ги има,
затова под уличната лампа
до сетен дъх тънцуват.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
