****
Докосване
Докосваш ме.
Ръцете ти са топли,
ласкави и нежни!
От тази топлина струи
на обичта ти песента,
която в мен звучи!
От музиката чудна,
душата ми издига се, лети!
С докосване крила ми подари!
Целуваш ме!
А устните ти - мек атлаз!
По моите се плъзгат
и ми шепнат... целувам те и аз!
Летим в небе от обич!
Телата ни в ефирен шепот
достигат светли висоти,
извиват своите трели
над цветни хоризонти!
Докосване... и шепот...
Любов, във музика преляла,
лети във нежен полет
на обичта ни бяла!
***
Любов поникнала
Любов в душата ми поникнала,
храна за дните гладни и самотни!
И както насъщният,ни дава сила,
така в душата, тя е билка чудна!
Обичай ме с най-бялото обичане!
Какво, че дните са обречени?
И до задъхване и до умиране...
Нима не са от болка изжадувани!?
Нали последното е първо и красиво!
И от набраните букети на живота ти,
единственното цвете ще е живо,
което те омае с обичтта си.
***
Откъснати цветя
Откъснах ви от моята гора,
като сънуван нежен блян.
Поставих ви във ваза бяла,
циклами плахи със бръшлян.
Цветенцата ефирни пеперуди
с листа разперили крила!
Шептят ми за красиви полети!
Да можех с тях да полетя!
Но те не литват, а са свели
главици и за нещо си тъжат.
Цветенца бледи, горски трепети...
откъснати, крилата не летят..
***
..... искам да ти кажа нещо,
преди да бъде късно утре!
Неведоми са пътищата Божии,
когато дните... са преброени...
Когато моите дни потънат и изчезнат
в дълбоката забрава на годините,
ще се превърна в нежна арфа,
и там в душата ти, ще пея!
Ръцете ми, когато някога застинат,
ще бъда на лицето ти милувка,
онази същата, която избленувах,
а после с обич те докоснах!
Очите ми, когато се затворят,
през твоите ще гледат небесата,
ще стигат облаците и звездите,
и пак ще плачат в тишината...
00.08.2006год.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
