Mar 28, 2013, 12:36 PM

*** 

  Poetry » Other
533 0 2
Защото отънява вярата
с прокъсани надежди
и гол проплаква вятъра
без своите одежди.
Защото времето отмива
на дните светлото по пътя си.
Нощта се спуска и разлива
поройни дъждове в очите си.
Луната скрива си лицето
зад облаците тъмни и си тръгва.
Звезди не светят по небето
и става тъмно, много тъмно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??