Jan 2, 2007, 4:32 PM

* * *

  Poetry
699 0 9

Това го написах на една поздравителна картичка
за един любим човек!Споделям го с вас!
         
         ПОЗДРАВ

Когато нощите превърнат се във
          гларуси студени,
ти картичката моя притвори.
Ще видиш как от нея гледат те 
          очите ми засмени,
които търсят твойте две очи.
Тогава спомни си с радост за
          отминалото време,
за летните горещи дни
и знай,аз винаги ще съм 
          до тебе,
където и да бъдеш ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...