Нощта тежи ми със свойта тъмнина.
Сърцето боли ме - пак съм сама.
Музиката гали ушите ми,
цигарата дими пред очите ми.
Нищо не помага - аз седя и тъжа.
Искам го при мене - него, Мъжа,
но него го няма, всичко е лъжа!
Искам да хване ръцете ми,
да погали косите ми,
да ме целуне по устните -
така ще ми сбъдне мечтите.
Да ме погледне в очите и да не говори.
Думите за мен са като зли отрови.
Толкова много чух, толкова много видях
и с отворени уста онемях.
Цял един живот бях лъгана,
цял един живот бях мамена,
но разбрах го аз едва сега
и чудя се какво да избера -
реших, няма да тъжа,
ще чакам - него, Мъжа,
с нежни устни да ме целуне,
с топли ръце да ме прегърне
и без думи да ми казва всеки ден:
"Обичам те! На теб съм посветен!"