* * *
* * *
Във безмилостен кошмар живеем,
и въпрос като скала в ръцете ми тежи:
колко дълго тъй ще оцелеем
с управници във извинителен режим?!
© Румен Ченков All rights reserved.
* * *
Във безмилостен кошмар живеем,
и въпрос като скала в ръцете ми тежи:
колко дълго тъй ще оцелеем
с управници във извинителен режим?!
© Румен Ченков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...