alexna (Надежда)

alexna

17 results

Надежда - за после...

alexna

Poetry » Civilian

Дъжд вали. Дъжд вали... Ще измие ли
кръвта по асфалта, омразата в очите ни?
Дъжд вали... Кални локви...
От обувките – мръсни следи.
Дъжд вали. Тропа по покриви, ...

2013-03-05T20:51:15+02:00 1147 2

Юбилей под дъжда

alexna

Poetry

Мокро. Студено и грозно.
Есента е дошла -
мъртви листа, танцуващи с вятъра,
падат в калта.
Тъжни облаци, плаче дъждът. ...

2012-11-29T11:11:34+02:00 649

Триптих за двама - ІІІ Свобода

alexna

Poetry

ІІІ СВОБОДА
Твърде късно разбрах,
че обичах
някакъв измислен мъж.
Вече зная – объркала съм ...

2012-08-05T13:14:34+03:00 641 2

Триптих за двама - ІІ Само тя

alexna

Poetry

ІІ САМО ТЯ
Все ям. И ям.
Как да отслабна –
не знам.
Дебела, раздърпана, грозна, ...

2012-07-27T00:06:50+03:00 655 3

Триптих за двама - І Тя и той

alexna

Poetry

Не те обичам вече.
Ти – също.
Две намръщени старчета
се разхождат из къщи.
Оглупяла съм. Остаряла съм. ...

2012-07-24T21:43:54+03:00 1096 4

Ручей

alexna

Poetry

Като ручей животът изтича –
забързано-лудо се втурва в началото:
преобръща задрямали камъни,
издълбава скалата,
разпилява пясъка, ...

2012-07-14T11:54:43+03:00 903 2

Люлякът

alexna

Poetry

Люлякът пак разцъфтя. Пролет е.
Всяко черно дърво – с цветове.
Слънце грее – кристално небе.
Лято идва – животът зове.

2012-05-11T11:53:51+03:00 1032 3

Kъщичка от кибритени клечки

alexna

Poetry

Построих си къщичка от кибритени клечки,
избродирах си съпруг и го окачих на стената.
От картон изрязах сина и дъщерята
и боядисах в бяло всички пътечки.
Седнах на прага и зачаках щастието. ...

2012-03-15T10:57:32+02:00 1419 4

Въпроси

alexna

Poetry

Коя е моята България –
онази, древната, на Аспарух?
Или сегашната, окаяна,
все търсеща и все на път?
Коя е моята България – ...

2012-03-07T00:03:14+02:00 599 1

Kокиче

alexna

Poetry

Бяло кокиче върху снега –
разцъфтяло в студа, над леда.
Не издигай над преспи глава,
не е време, не бързай сега.

2012-03-01T12:10:40+02:00 538 2

Бездомници

alexna

Poetry » Other

Малко храстче встрани от пътеката,
по която всяка сутрин вървя.
Малко храстче, зелено, подслон и утеха
за бездомното куче с клошаря.
Мина лятото. И дъждовната есен. ...

2012-02-08T22:08:30+02:00 744 1

Пролет

alexna

Poetry » Other

Като клон от дърво, отрупан със сняг,
не, като вейка черешова, с пролетен цвят –
разлюляна от вятъра, от луната огряна,
тръпне до мен дъщеря ми смълчана.
И говорим, говорим – за слънца неоткрити, ...

2012-01-26T13:15:16+02:00 868

Нещо след мен...

alexna

Poetry » Other

Ако трябва нещо да оставя
в този свят, от други сътворен –
нека да се раждам всеки ден,
за да мога с вик новороден
да събуждам мъртвите край мен. ...

2012-01-15T01:09:51+02:00 689 2

Пусни ме да летя...

alexna

Poetry » Other

Много трудно вървя през пространството-време.
Все се спъвам, и падам, и ставам.
Губя представа – къде съм.
Изоставам.
Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви, ...

2012-01-11T23:49:29+02:00 639 2

Ранна утрин

alexna

Poetry » Other

Капка роса. Красота.
Есен е. Падат листа.
Ранна утрин. Из двора вървя.
Падат дюлите. Капе дъжда.
Тишина. Всички спят. ...

2012-01-06T09:45:16+02:00 583 3

Изминалият миг

alexna

Poetry » Other

Изминалият миг е смърт,
не можеш да го върнеш.
И вчерашният ден е смърт –
не можеш да го върнеш.
Изтеклата година е повече от смърт – ...

2012-01-03T18:53:47+02:00 586

* * *

alexna

Poetry » Other

Не съм на „попрището жизнено в средата” –
назад да се обръщам – ме е страх,
че стъпките ми бързо откънтяха,
оставили по пътя само прах.
Напред да гледам – за кога ли вече? ...

2012-01-01T15:05:42+02:00 604 4

Random works