Feb 14, 2009, 12:03 PM

* * *

  Poetry » Love
801 0 0
Стана всичко тъй случайно,
погледът ти ме влуди омайно.
Любовта ни посети внезапно,
но задържа се трайно.

Щом съм до теб е бедна речта,
малък ми се струва света.
Ти сбъдна една моя мечта,
отново да се сблъскам с любовта.

Благодаря ти, че с шега
винаги успяваш да осветиш тази тъмнина.
Благодаря ти, че си до мен сега
и ме обгръщаш с топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...