Jan 31, 2020, 6:16 PM

* * *

  Poetry » Love
1.1K 1 0

няма нищо случайно

което думите изричат

от устните ти

голотата на лицето

в аления изгрев

в свършека на нощта

тишина от стонове

плясък на длани

от птичи крила

върху торса на утрото

мост между облаците

призрачността на прозореца

похищаващ блясъка

срутения поглед

върху изящното ти дихание

няма нищо случайно в

желанията на опаления вятър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...