* * *
Без чувства няма да остана,
но и без думи също.
Изсипвай в мене гнилата измама,
бездънна съм да я поглъщам
и силна съм да я превръщам в истина.
И мъдра съм да те оставя в неведение
за моите вътрешни вълнения,
стихът е мойто откровение.
Единствено във него ме познаваш,
а там не диша нищо хубаво
и няма да поема дъх
за нови рискове във отношенията,
без теб е същият светът.
Не съжалявам, че не се поддавам
на гръмкото внимание на хората.
Ти може би, но аз не се предавам,
в желанието да докажа своето.
Защото то бушува по-силно
от всяка болка и от всички вас,
спъващи се по утъпканата линия,
загубили живителния страх.
© Полина димова All rights reserved.
