Aug 13, 2009, 12:49 PM

* * *

  Poetry » Other
1.2K 0 7

 

 

 

                                                                         На капки вдишваме

                                                                         обич.

                                                                         Светове разлистваме с

                                                                         вяра.

                                                                         Очите,

                                                                         невиждащи, виждащи,

                                                                         пронизват простора.

                                                                         Ръцете,

                                                                         нови корени всяват.

                                                                         Избуяват дървета.

                                                                         Листата им дъжд от

                                                                         мечти приютяват.

                                                                         Сънят се събужда,

                                                                         завещал на идния ден

                                                                         радост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...