Jul 8, 2010, 10:26 PM

***

  Poetry » Love
768 0 4

Тъжен мрак и пустота
обсебили са моята душа...
не я спасяват ни слова,
ни ароматът на цветя...
Нуждае се от нещо тя,
но от какво ли?! ... празнота...
Вълшебна празнота...
отчаяние и безнадеждност,
жажда за обич и нежност...

Докога ли все така
ще се лутам в мрака?!
Да се надявам ли или да спра?!
Още ли да чакам?!

/22 март, 2009/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...