Jul 6, 2008, 12:32 PM

***

  Poetry
890 0 3
Преследвах аз мечти,
след щастието жадно тичах,
но попаднах в тези дълбини,
които свикнах "мъка" да наричам.
В небесата исках аз да полетя,
поисках чувства възвишени да изпитам,
но пламъкът в очите избледня,
щом опарих се на огъня, що пипнах.

Това ли е цената,
която трябва да платя?
Един миг щастие ми струва
двайсет мига самота!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...