Зад красивите цветя
в бледосинята гора
дреме звяр жесток и зъл,
от черна плът и черни кости,
и в съня си вече навеки пости.
Звярът жаден за живот, за живота
за живота в сърцето на гората,
сладко спи в храсталака.
Един пък ден, не знам кое,
светло, мъничко дете - скок-подскок
обикаля из гората
търси цветните,цветята,
а не щеш ли ти, събирайки цветя
в тъмно черната гора, светъл дух
събуждаш ти - дух от твоите мечти.
Детенце малко,звярът спи,
духът му отнеми,
затвори го, присвои го, прогони го.
Слънчев не е той,
а дух на черното с сърцето,
в бледосиньото сърце проклето.