1 година
С нея ядох халва за закуска,
учеше ме да рисувам кръгчета
и да пиша буквите на тати и мама.
С нея заедно мечтахме
да си имам малко братче.
По целия прозорец мушката,
накацали в редичка цъфтяха
в цветовете на дъгата
и на пъстрата черга
в малката светла кухничка.
Следобеда си имахме игра,
брояхме колите, мяркащи се по улицата.
И така, кротка, притихнала, послушна
събирах усмивки от минаващите хора.
После стана старицата, дето не дочува,
но говори на пилетата.
Ефирното и присъствие на двора
понякога ме правеше пак Палечка.
Сега я няма. Една година без баба.
Сега е ангелът, дето бди над своите чеда.
© Таня Атанасова All rights reserved.
.......... Не знам какво да кажа..........
