Apr 22, 2012, 2:09 PM

:::::

  Poetry » Love
566 0 0

Спирам стихове да пиша и тихичко ще си умра,
омръзна ми да страдам вече от моята съдба,
отида ли си, света от себе си ще отърва,
поне не ще се мъча със тази самота.

Гледай към звездите и за мен се ти сети,
че някъде в мечтите си със мене ти,
какво аз да направя, за да се спася,
как да променя нашата съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...