Aug 21, 2018, 2:34 PM

...

516 0 1

Потапям се във теб, море –

последен опит да запазя отпечатък.

Покрий ме цялата с пенести вълни

и нежност като тях очаквана.

 

Сбогувам се със теб, море -

последен опит да те преживея.

В дълбокото да виждам светове,

прозрачна като тях, да се разкрия.

 

Разтварям се във теб, море –

през миглите ми мокри преминава ято.

И няма как тъгата да го спре,

тъй както няма вечно лято.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...