katera4a (Идоменей Каменополски)

Пътищата Господни 🇧🇬

Пътищата Господни
Денят ми мина тежко, натоварено и изпълнен с напрежение. Толкова много манифести, с десетки коносаменти, митнически декларации - ужас. Висенето пред гишетата ме убива, но нямаше как, една от подчинените ми бе в отпуск, всички други претрупани с работа и аз в митницата да уреждам фо ...

katera4a

Prose

2008-12-11T01:51:11+02:00 1K 1

* * * 🇧🇬

Стъпка по стъпка катериме бавно,
стълба, която уж води нагоре,
крачка по крачка вървиме надолу,
мразим се диво и спорим.
Кой колко и как е обичал, ...

katera4a

Poetry

2008-12-06T22:27:09+02:00 710 1

Завръщане у дома 🇧🇬

Завръщане у дома
Катя бе момиче от народа, както се казваше тогава, с работнически произход.
Не живееха зле, напротив, мама и татко с добри заплати, а дядо и баба се трудеха здраво в едно, близко до Варна, добруджанско село.
Почти никога нищо не и бе липсвало, но тя винаги бе завиждала на моряшките ...

katera4a

Prose

2008-12-05T23:42:32+02:00 1.1K

* * * 🇧🇬

Поисках да ти подаря небе,
със синевата и звездите,
с безброй незнайни светове,
потънали във дълбините.
Не, небето ми се струва малко, ...

katera4a

Poetry

2008-12-02T21:08:59+02:00 919 2

Законът на градската джунгла 🇧🇬

Законът на градската джунгла
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...

katera4a

Prose » Short stories

2008-11-29T21:50:36+02:00 1.1K 2

* * * 🇧🇬

Очите затвори да помечтаем,
до следващия миг да замълчим,
като изгубени деца да поиграем
и чудни замъци да построим.
Морето кротко нека ни припомни, ...

katera4a

Poetry » Love

2008-11-28T20:37:40+02:00 789 2

* * * 🇧🇬

Слънцето бавно се гмурна в морето
и се запъти към други страни,
метна си звездната дреха небето,
бризът похлопа на чужди врати.
Тръгваше лодка от пристана здрачен, ...

katera4a

Poetry » Landscape

2008-11-26T09:12:20+02:00 876

Прокълнатото дъно 🇧🇬

Прокълнатото дъно
Знаеше, че ще умре сега. Знаеше, че не трябва да слиза тук, че мястото е прокълнато, но трябваше да дойде и ето сега щеше да умре, вече истински.
Две смърти няма, но Георги Караметишев сега щеше да умре физически, макар душата му да бе умряла преди 10 години.
Само за един миг и све ...

katera4a

Prose

2008-11-23T22:40:29+02:00 1.2K 2

* * * 🇧🇬

Как е възможно, Боже мили,
да бъде грешно, че обичам,
да губя дъх, да нямам сили
пред взора син на моето момиче.
По темата и Бог мълчи, ...

katera4a

Poetry » Love

2008-11-20T22:16:50+02:00 741 1

Айде на бас 🇧🇬

АЙДЕ НА БАС...
Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен, малко повече от година.
Корабът се казваше - мк "МУРГАШ", бе сравнително нов кораб, модерен - 13500 тона дедвейт, за насипни товари.
Тръгвахме за Аржент ...

katera4a

Prose » Short stories

2008-11-19T12:11:13+02:00 2.2K

* * * 🇧🇬

Сребристо призрачна виси Луната
над заснежените върхари,
изгризва гладно тъмнината,
не топли, свети, но ми пари.
Гори в сърцето ми пожара, ...

katera4a

Poetry

2008-11-17T07:46:07+02:00 720 1

Морски вълци 🇧🇬

МОРСКИ ВЪЛЦИ
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не см ...

katera4a

Prose » Short stories

2008-11-14T23:33:50+02:00 1.2K

* * * 🇧🇬

Звездите ярки бавно избледняха,
зачезват като капчици роса,
красиво и безмълвно те изтляха
и се загубиха във твоята коса.
Далеч на изток хоризонта ...

katera4a

Poetry

2008-11-12T21:50:26+02:00 721 1

* * * 🇧🇬

Като вода от шепа се изкапаха
дълбоки страсти, дълго забранявани,
и във безвремието на покварата
миражно трепкайки се изпаряваха.
На тази обич посветих живота си, ...

katera4a

Poetry

2008-11-11T16:24:46+02:00 710 1

* * * 🇧🇬

Невинното дете у мен отплава,
с мечтана лодка към бленуван бряг,
метално хладен разума решава,
кого да хвали и кому да сложи крак.
Неистово желание за слава, ...

katera4a

Poetry » Philosophical

2008-11-09T09:57:26+02:00 937 3

* * * 🇧🇬

Във бисерната колесница на звездите
ще те положа нежно като фея,
като слънца ще ти блестят очите
и куп брилянти във косите ти ще греят.
Красивото ти тяло ще загърна ...

katera4a

Poetry » Love

2008-11-08T06:28:23+02:00 1.2K 17

* * * 🇧🇬

На любовта ни тихичко жаравата
под пепелта от спомени изтляваше,
превръщайки изгарящите ласки
във сенки със гротескни краски.
През зимния прозорец на живота ни ...

katera4a

Poetry

2008-11-05T09:48:39+02:00 1.1K 2

* * * 🇧🇬

Ти ли си тази която тревожи
моите мисли и трепетни нощи
ти ли се вмъкна на пръсти в ума ми
грабна дъха ми и се наложи
глътките въздух да си изпрося ...

katera4a

Poetry » Love

2008-11-04T13:12:52+02:00 1.1K 4

* * * 🇧🇬

Когато със съдбата сте на ВИЕ
когато стръвно ти се пие
когато нощните кошмари
събуждат демоните стари
заслушай се във тъмнината ...

katera4a

Poetry

2008-11-02T13:15:24+02:00 1K 3

Щуката, ракът и орелът 🇧🇬

ЩУКАТА, РАКЪТ И ОРЕЛЪТ
На Щуката и беше писнало, ама наистина, и то много. Ма как може този драскач така да я изтипоса в тъпата си басня. Да причини такова нещо на интелектуалка като нея, да я осмее, да я орезили,че даже нарицателна стана и в родния водоем и извън него
На Орела не му пука, рее си се ...

katera4a

Prose

2008-10-29T08:13:32+02:00 1.6K