Feb 16, 2014, 3:07 PM

14 февруари

  Poetry » Other
854 0 1

Шизофренно объркан, аз празнувам щастливо

ту свети Валентин, ту свети Зарезан,

водка, вино и джин, даже мъничко пиво,

ме изпълват със радост, но и с мъничко свян.

 

Любовта или джина ме омайват жестоко -

сам се питам и чакам автентичен ответ,

може би остарявам или страдам дълбоко,

може би пак съм влюбен, може би съм поет...

 

И накрая зарязвам аз свети Валентина,

смело гмуркам се чак при свети Зарезан,

Силно вярвам в това - Любовта е взаимна!

Ти си моята Джейн, а пък аз съм Тарзан!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...