Jun 15, 2007, 11:56 PM

* * *

  Poetry
615 0 0
Какво, сълзи ли са това в очите?
О, миличко, недей така!
Щастлив ти трябваше да бъдеш,
надникнах в твоята душа!

И там открих сърце голямо,
изпълнено със жарка страст.
Изгарящо на клада самотата.
Обичащо във сляп захлас.

На рамото ми ти подпри се
и воля дай на слабостта.
Мъката убива. Уморих се!
Как искам да ти дам от радостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...