Mar 11, 2021, 8:02 AM

***

  Poetry
394 0 0

Всеки ден, моля се да си добре
и да ми простиш за тези редове! 
Очите ти - неведнъж възпях,
усмивката - неведнъж я споменах!

 

Ако някой днес, реши да ме попита,
дали чакам с нетърпение на дете,
пролетта в очите ти да видя,
ще излъжа ако отговоря с не! 

 

Не ме наказвай със мълчание,
повече не мога така,
имам нужда от твоите слова,
обещавам аз да си мълча!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...