Sep 21, 2019, 1:30 PM

* ****);)

  Poetry
435 0 0

научете ме,  госпожице, да чета
научи ме, госпожице , да пиша
за да мога величествено да изкалиграфиша
онова нещо, на което му викат, обичта 

 

и аз ще стана ненадминат учен
любовните атоми ще разбера
трактат невиждан ще запиша
за силата на туй, от което губиш си ума

 

физиката ще обърна с краката на горе
математиката ще разтегна като безкраен локум
тъмната материя ще ми проговори
за да знам, как да те гушна, когато на вън е невиждан гръм

 

От старите книги праха ще изям
дървените философи ще разбия с плам
бъдещото ще туря в малкия си джоб
за да те преоткривам микроб по микроб

 

О чите ти , чрез които цветен е деня
Б уквите, чрез които се опознаваме в света
И зкуството , което с мен твориш 
Ч увството докато те гледам как спиш
А ксиомата, която се доказва с мъничките нещица
М олекулата, чрез която ще съм до теб през вечността
 
Т еоремата, без която сърцето ми не пее
Е клиптиката, по която слънцето за нас ще грее 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...