Отново сме наказани от Бог!
Отново ни връхлита днес трагедия.
15 живота отлетяха -
загубени във Охридското езеро.
Защо се случва винаги така,
когато каниме се да празнуваме?
И как не виждаме в трагедиите знак,
че много лоши, много грешни станахме?
И нека да сведем сега глави
пред паметта на всички тези хора,
които тръгнаха с усмивка днес
към последното в живота си пътуване.
---
Поклон пред паметта им!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
