Отново сме наказани от Бог!
Отново ни връхлита днес трагедия.
15 живота отлетяха -
загубени във Охридското езеро.
Защо се случва винаги така,
когато каниме се да празнуваме?
И как не виждаме в трагедиите знак,
че много лоши, много грешни станахме?
И нека да сведем сега глави
пред паметта на всички тези хора,
които тръгнаха с усмивка днес
към последното в живота си пътуване.
---
Поклон пред паметта им!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
