Отново сме наказани от Бог!
Отново ни връхлита днес трагедия.
15 живота отлетяха -
загубени във Охридското езеро.
Защо се случва винаги така,
когато каниме се да празнуваме?
И как не виждаме в трагедиите знак,
че много лоши, много грешни станахме?
И нека да сведем сега глави
пред паметта на всички тези хора,
които тръгнаха с усмивка днес
към последното в живота си пътуване.
---
Поклон пред паметта им!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
