И лъжата падна в пропастта,
глътка преглъщам от глупостта.
И ти си сляп - не виждаш нищо.
А аз глупачка-глуха не чувам нищо.
Голото ти тяло, пак до мен.
Пое сълзите ми, бельото ми коприна.
Тръгна ли, ще дойдеш - ти си в плен.
Искаш емоция ? Усети моята зима.
Лъжи и спомени двулики,
с тях и белези, тялото, душата ми покрити.
Непостоянство в твоите разкази,
давай нова версия измисли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up