* * *

Аз исках да повярвам и повярвах,

и пренебрегнах клюки и лъжи.

Щастливи мигове със теб прекарвах,

ала съдбата днес ни раздели.

Хорската завист е чистата истина!

Така ти повярва, така го прие.

Дали не постъпи съвсем необмислено?

След толкова обич, сега накъде?

Къде ще намериш любов всеотдайна?

Къде да потърся горещо сърце?

Любовта ми към тебе е толкоз безкрайна,

колкото синьо е лятно небе!

След тебе навсякъде идва лицето ми,

а в мен е закотвено твойто лице.

Щом толкова лесно захвърли сърцето ми,

аз пак ще те питам: Сега накъде?