* * *
Когато единствени те са опора на дните.
Докосвал ли си небето на птиците?
Когато уж си здраво стъпил на земята.
Прегръщал ли си луната понякога?
Когато всичко в теб е боляло.
Споделял ли си тъгата й?
Да, и тя плаче, но... рядко.
Виждал ли си слънцето как се целува с морето,
и се разтваря от нежност по него?
Нима не можеш да усетиш насладата
от малката свобода човешка?
© Нели All rights reserved.