* * *
* * *
Китките ѝ – грях в окото на невинна птица.
Пръстите – изправена, усмихната дъга.
Душата ѝ – апокалипсис.
Гнездо на възторг и печал.
Кажете ми – как се обича
такава жена?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Jun 10, 2012, 11:43 AM
Comments
Comments
-
-
-
Трудно се дълбае с щрихи,а ти с няколко си извадил същността на образа.
Едно от прекрасните места за обичане си остават строфите,Ангел.
Успех! -
-
Editor's choice
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
