* * *
Белотата на снега обърква сетивата,
на моменти заслепява.
Подир да се стопи или изтлее,
разперваме ръце, по гръб потъваме
в чаршафа на приумица сезонна.
Представяме си, че сме ангели
с измислено от двама местожителство.
Макар и временно под тази фотография
тревата кротко спи.
И няма сила да ни върне на земята -
дори и гравитацията е безсилна.
Комините издишват саждите от огъня свиреп.
Те падат във обратен ред - снежинки черни.
Контрапунк на нашите илюзии.
© Христина Комаревска All rights reserved.
