Mar 29, 2011, 2:47 PM

* * *

  Poetry » Love
811 0 0

Когато тръгнеш си от мен
и аз за тебе съм далечен.
Пак ще идвам в твоя ден,
и ще бъда в твойта вечер.

Когато тръгнеш си от мен,
от живота ти когато съм прогонен,
на мрака няма да си в плен,
ще бъда светлият ти спомен.

Ще идвам в дните тежки.
Ще бърша топлите сълзи.
Ще стъпча мъката лудешка,
която към сърцето ти пълзи.

Ще бъда рицар, глашатай...
Ще бъда искан, ще бъда гонен...
Само едничка радост ти ми дай -
да съм любимият ти спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...