2 по 13
Нежните целувки…
с гънките на устните си помня.
С дланите пресипвам доброта,
преляла от сърцето ми…
Истината до връхчетата
на пръстите ми стига.
С очи попивам красота!
А Миглите, ресници мили,
сбрали сладостта огромна…
… тихо, безмълвно
в косите се вплитат
после сякаш в бездна,
безтегловни политат.
В приглушена песен
и в шеметен сън,
под ромон на бягащ поток.
И нищо, че е есен в алеите,
уморени от чакане
на онзи – последния срок…
И нищо, че изпращам влакове,
а перонът пустее…
Всичко в мене пулсира, живее...
И нищо, че споменът
в сълзите на раздяла пари…
И възкръсват искрящи пожари…
… с гънките на устните си помня.
с гънките на устните си помня.
С дланите пресипвам доброта,
преляла от сърцето ми…
Истината до връхчетата
на пръстите ми стига.
С очи попивам красота!
А Миглите, ресници мили,
сбрали сладостта огромна…
… тихо, безмълвно
в косите се вплитат
после сякаш в бездна,
безтегловни политат.
В приглушена песен
и в шеметен сън,
под ромон на бягащ поток.
И нищо, че е есен в алеите,
уморени от чакане
на онзи – последния срок…
И нищо, че изпращам влакове,
а перонът пустее…
Всичко в мене пулсира, живее...
И нищо, че споменът
в сълзите на раздяла пари…
И възкръсват искрящи пожари…
… с гънките на устните си помня.
© Мери Попинз All rights reserved.
Благодаря!
