2012
Наздраве с чаша бренди до камината.
Не топли, инак имаме дърва.
Нали и с тебе някога се имахме,
но огънят не стигна... Затова
ела до мен. Седни. Навън се мръква.
Ще гракнат хищни птици с нокти зли,
а после всичко живо ще заглъхне...
Съвсем съм се побъркала, нали?
Откакто се забравяме, съм същата.
Две шепи страх. Метафори — на вкус.
На няколко мъже подпалих къщите.
Не ме винят. Мечтаеха за трус.
Сега са празни. Дишат спорадично.
(Веднъж умри, но да е от сърце.)
Откакто си отиде, съм цинична.
Ръцете ми са ничии ръце.
Наздраве... със цигара между устните...
Без огън мракът всъщност е зловещ.
Ако забравя с теб какво сме чувствали,
подай кибрита — имам малка свещ.
© Яна All rights reserved.
Аз никога не съм пушил 
