(204)
Разстоянието в мислите
се стапя бавно
Смалява дните
вече сме наравно.
Пред теб застанал -
и разкъсал бент
с ръце обхванал
таза ти, какъв момент!
Прелях, но удържах
изпаднах в "шах"
Намерих теб - принцеса
но мислите ми вече где са?
Принцесата - невяста,
а аз като левент
под погледа на бряста
звучеше нежен бенд.
И трепет
имаше
И пауза лека.
И двамата се гушнахме полека.
Застанали в лице един към друг,
задраскахме числото лесно тук -
204.
Километра.
© Стоил Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
